Историята

Всичко започва с един спомен за моята баба.

Една от най-прекасните съставки на всяко детство –  любящите баби. Бях дарена с онези страхотни баби, които всяко дете заслужава и никога не забравя. 

Моята баба Тана беше селска жена с огромно сърце и естествена мъдрост, натрупана през годините труден живот.  

Вероятно защото не виждаше много добре, баба никога не ми е чела приказки, но всяка вечер ме приспиваше по свой си начин – караше ме да благодаря за хубавите неща от деня. За едно пет – шестгодишно дете, великите неща се изчерпваха с филията с много мед, първите череши, новата играчка или срещата с приятели. Но баба беше упорита жена и не спираше да ми задава въпроси и така да ме подсеща за чудесата на моя ден. 

Всяка вечер, отново и отново повторен, тази ритуал на баба и внуче се превърна в навик. 

Баба отдавна я няма, но всяка вечер въпросът и стои в съзнанието ми. Има дни, в които е благодарността е лесна, радостта танцува в съзнанието и животът е прекрасен. Но понякога не е така. 

Вълшебството на този ритуал е най- силно в най-тежките моменти. 

Мисълта, че все пак, сигурно има едно малко нещо в този ден, за което да се спра и да кажа „благодаря“, ме е държала и ми е помагала. 

Вълшебният ритуал на баба ми се превърна в подарък не само за мен, но и за едно момиченце на 6-тия му рожден ден. 

Създадох свят, вдъхновен от магията на детското въображение.

Свят, в който облачетата са пухени летящи кресла, над ливадите летят сапунени балончета и тананикат смешни песнички, птиците рисуват дъги, феи със странни имена правят пакости, а най-веселото пони – Слънчевко, подскача с крака като от маршмелоу.  Докато един ден не губи способността да се усмихва. 

Заедно с повелителката на четката, прекрасния художник Мария Йонова, създадохме свят, вдъхновен от магията на детското въображение. Свят, в който облачетата са пухени летящи кресла, над ливадите летят сапунени балончета и тананикат смешни песнички, птиците рисуват дъги, феи със странни имена правят пакости, а най-веселото пони – Слънчевко, подскача с крака като от маршмелоу. Докато един ден не губи способността да се усмихва.

Нужни са 1003 повода за усмивки. 

А на мен ми трябваха 10 години, за да превърна своето БЛАГОДАРЯ в покана към всички деца (а защо не и възрастни) да видят хубавите неща в своя ден. Може би  така ще помогнат на Слънчевко да се усмихне отново и да заподскача щастлив из някое царство, а може би точно из нашето. 

Дневникът за споделени моменти дойде съвсем естествено.

Той е продължение на приказката и предложение за разговор между детето и родителя.

Беше истинско удоволствие да напиша 30 писма от името на героите. През цялото време мислех какво е важно за детето. Не за ежедневието на възрастния, за тревогите и „големи теми“, а за детето и неговия свят. Оплетох се в удоволствието от малките открития, чудесата, които просто си съществуват, детските предизвикателства и смешните случайности.
Всяка страница има герой и това е детето – неговите емоции, мечтите, приключенията му. И вярвам, че точно в това е магията на този Дневник. 
Благодаря на позитивния психолог и арт терапевт Йорданка Рабаджийска, която даде на този дневник качествата му на „ритуал“ за изграждане на навик. За да се случи това, Дневникът е структуриран в три етапа по теми: Осъзнаване на света чрез сетивата; Осъзнаване на чувствата и емоциите; Създаване на собствени ритуали и връзки.  Брошурата, която родителите ще открият, дава повече информация и вдъхновение за сладки разговори, с които да се потопите в магичен свят от споделени семейни моменти. 

Защо сложих всичко това в кутия?

Кутията на Слънчевко е моята надежда един ден да подаря на някое вече пораснало дете споменът от тези моменти и визията за щастието през детските очи. 

Аз вярвам, че малките жестове спасяват светове.

Затова, приказката Затвори очи, Бо е БЕЗПЛАТНО публикувана тук. Вярвам, че така ще стигне до тези, които имат нужда да открият малките чудеса във всеки ден.

А ако искате да сътворите малко чудо за някого, можете да дарите сума по избор директно към Фондация Даная чрез линка за изтегляне на приказката. 

БЛАГОДАРЯ!